Становище на Съюз на  патриотичните сили„Защита” по искането на ПП”Ред,законност,справедливост”за   референдум за нова конституция

През последно време се събират подписи под искането на ПП „Ред,законност,справедливост” да се изработи нова конституция (респективно да се свика Велико народно събрание) и на тази основа да се
направи „нова държава”. За тази цел се използува масовото недоволство от сбъркания преход, бедността, неуредиците, мрачните перспективи и липсата на ясна алтернатива на сегашните управляващи. Същевременно лидерът на партията Яне Янев често обяснява в медиите каква е идеята на РЗС.
Ако разгледаме разпространяваните печатни материали и слушаме казаното отЯне Янев, можем да отбележим следното.
Нужно ли е ново Велико народно събрание? Да, за да прекрати съществуването на този ненужен орган и да направи някои промени в сегашната Конституция, за които се изисква, според самата нея, ВНС.
За Народното събрание: ние подкрепяме искането за намаляване броя на народните представители. От досегашния опит се вижда, че повечето от сегашните депутати са само машинка за гласуване (управляващите) или без влияние (опозицията). Повечето  от тях нямат никаква натовареност и се занимават само със своите бизнес дела или стоят в парламента за имунитет,обществено -политическо и бизнес влияние. Изключение правят 30-40 активно работещи депутати (председателите на комисии и др.), които изнасят цялата дейност на Събранието. Добре подбрани 100 – 120 души ще вършат същата работа, а ще се спестят много средства. Недостатъците на сегашния Парламент, обаче, не трябва да се отъждествяват с вродени пороци на парламентарната демокрация, а трябва да се поправят. Сегашното куклено мнозинство, покорно изпълняващо волята на един човек (или на трима, както беше при миналото правителство), не може да претендира, че представлява върховния орган в страната. Народните представители трябва да имат много по-голяма тежест при взимането на решения. Ако сенатор или конгресмен бъде извикан в някоя от сенатските комисии на САЩ или в комисия по разследване на злоупотреби и не се яви, следват тежки санкции, включително за министри и за самия Президент. Кандидатите за посланици и други висши длъжности се изслушват в съответната комисия и едва след одобряването им от нея се назначават.  В нашето Народно събрание комисиите не могат да принудят никого да се яви или да дава обяснения за делата си. Това трябва да се промени, ако искаме Народното събрание наистина да бъде върховен орган, и това е конституционен въпрос.
По някои от другите  искания на РЗС:
Вече сме имали практика с мажоритарен избор на половината депутати в Седмото Велико Народно събрание.Това може да се въведе, но няма много да промени нещата. Отзоваването на народни представители от избирателите е нещо трудно и сложно, като се има предвид, че веднаж избран, той представлява целия народ. Как ще се разбере кой е дал доверието си на този човек, та да го оттегли?
За депутатския имунитет: може да бъде ограничен, но не и премахнат. Така е навсякъде в демократичните страни. Иначе контролираната от правителството полиция ще арестува някой опозиционен депутат пред важно гласуване, после ще му се извинят и ще кажат, че е станало грешка. Отмяната на решенията на правителството и сега може да се прави, като му се иска вот за недоверие. Това се отнася и за отстраняването на министри, което не може да се прави за щяло и нещяло – премиерът няма да приеме това посегателство върху прерогативите му и правителствената криза ще е неизбежна.  
Президент на Републиката. Вярно е, че има несъответствие между избирането на Президента от целия народ (даже често с по-голямо мнозинство, отколкото управляващата партия) и правомощията му. Те не са малко, но са неясно дефинирани, както в областта на отбраната и националната сигурност,така и на външната политика. Лостовете на Президента не са чак толкова скрити от народа. Знае се какви са квотите му в редица важни държавни органи (това също подлежи на преразглежане), той подписва указите за назначаване на най-висшите служители в държавната администрация във въоръжените сили , на посланиците,за производството на генералите и други. А това, че сегашният Президент дава оценка за работата на правителството в икономическата и социалната области, е по-скоро опит да се изпробва механизъм за президентска или полупрезидентска република. Впрочем, в изявите на г-н Яне Янев ясно се казва, че целта на РЗС е именно президентска република, което не епосочено изрично в материалите за събирне на подписи. А това е важен въпрос, който се отнася до цялостното държавно устройство. Почти никъде в Европа няма управления от този тип и това не е напразно. Безконтролното управление на една личност крие редица опасности и не е много различно от отдавна изживяната абсолютна монархия. Затова СПС „Защита” не може да подкрепи такова искане, засега изразено само устно от Яне Янев. Непосочването на това искане в агитационните материали, под които се подписват хората,  не е много редно, за да не се изразяваме по-силно. Навсякъде в демократичния свят се върви към силно, действено и ефективно парламентарно управление, каквато трябва да е тенденцията и у нас. Написано е, обаче, искането държавният глава да бъде и ръководител на изпълнителната власт. Така е в САЩ, но там има сериозни лостове за контрол от страна на Конгреса. Не напразно никъде в Европа няма такава практика, даже и в страните като Франция и Русия със силно президентско управление си има министър председатели. Президентът, според нас, трябва да има право на законодателна инициатива, тъй като е избран, и то от много повече хопа, отколкото който и да е депутат. Не може да се приеме да има право на окончателно вето, но ветото му трябва да се отхвърля с квалифицирано, а не както е сега с просто мнозинство. Ролята на Президента като Върховен главнокомандващ в мирно и особено във военно време трябва да бъде по-ясно дефинирана. Той и досегаможеше да играе много по-съществена роля за предотвратяване на разсипването на българската армия и при разграбването на военните имоти, но не го направи.
Механизмът за отстраняване на Президента нарочно е направен сложен, за да не може по прищявката на всяка управляваща партия да се сменя избраният от толкова много хора Президент. А и 5 години бързо минават – ако народът не харесва сегашния Президент, ще си избере друг. В този смисъл предложените два начина на предсрочно отстраняване не са удачни. Една партия или коалиция може да има квалифицирано мнозинство (както беше в 40 Народно събрание) и да шантажира Президента да изпълнява нейната воля. А що се отнася до отстраняване от „народа”, това се нарича „нови избори” и не е толкова просто да се предизвика.
Друга промяна, която не е предвидена от РЗС, но може да се извърши от Велико народно събрание, е премахването на поста Вицепрезидент. Такъв няма почти никъде в Европа, вкл. и в много по-големи по население от България страни. Той беше въведен от лявото мнозинство в 7 ВНС, за да се сложи на Президента от СДС някакъв политкомисар. Това време отмина.     
Министерски съвет. И сега Президентът предлага на върховния орган, Народното събрание, министър председателя, излъчен от най-голямата парламентарна група. Това е правилно, отразява народната воля и не се нуждае от промяна. А че се е превърнала държавата в премиерска република е вярно, но ако се превърне в президентска република, това няма да промени нещата към по-добро. По-скоро трябва да се утвърди и засили ролята, която и по настоящата Конституция има Народното събрание като върховен орган. Не е необходимо структурата на МС да бъде конституционно закрепена – възникват нови органи като министър по еврофондовете и др., а се сливат и разделят министерства по целесъобразност. Не може всеки път да се променя Конституцията. Утвърждаването на програмата на правителството от Народното събрание и вот на недоверие за отделни министри са целесъобразни предложения. Добре ще бъде министрите да се избират поименно, както беше във Великото Народно събрание, а не вкупом, както възприеха следващите състави на НС.
Съдебна система. Частта в настоящата Конституция, която се отнася до съдебната власт, трябва сериозно да се поправи. Мястото на прокуратурата е различно в различните държавни системи и трябва да се проведе дискусия по това какво е най-подходящо за България. Добре е да се опита изборност на ръководителите в съдебната система, но не смятаме, че това автоматично ще ги направи неподкупни и независими от политически и икономически натиск. Нали някой плаща за избирателната им кампания или я осигурява с инфраструктура? По-скоро трябва да се повишат наказанията за корумпирани магистрати и да се обявяват публично имената на съдиите и другите лица, които пускат на свобода някой бандит, защото не е редно да се ругае  нацяло „съдебната система”. Тези съдии, следователи и прокурори си имат имена и лична отговорност.
Премахването на квотите във Висшия съдебен съвет може би е целесъобразно, а колкото за конституционните гаранции за бърз и особено за справедлив процес, това ни изглежда трудно осъществимо.
Имаше един главен прокурор, който казваше: „Над мен е само Бог!”. Това е мисленето и на други негови колеги, които са възприели независимостта на съдебната власт като пълен произвол и безотговорност. Независимостта на властите е условна и ограничена, те не са равностойни и подлежат на взаимен контрол. Неизпълнението на съдебни решения не е въпрос на Конституцията, а на Наказателния закон.  
Местно самоуправление. Не е ясно как ще се преодолее феодализирането на общините с повишаване на пълномощията на общинските съвети. И сега пълномощията им не са малко. Има и механизъм за предсрочно прекратяване на мандата на кмета. Общините нямат финансов ресурс, но и държавата няма голям ресурс понастоящем. Могат да се преотстъпят някои данъци на общините, но това изисква по-специализиран анализ. Намаляването на броя на общинските съветници няма да ги направи по-малко корумпирани и защитаващи икономически и мафиотски интереси. Хората трябва да внимават кого избират, тъй като по места, за разлика от депутатите, кандидатите за съветници обикновено са познати на населението. В повечето демократични страни не съществува ограничение за броя на мандатите на депутати, кметове и общински съветници. Всеки 4 години има избори и който не си върши работата, се сменя. Ако пък я върши добре, се преизбира.
Общо заключение. Настоящата Конституция в основата си е демократична и отговаря на европейските критерии за правата на човека. Независимо от това, че беше приета с активното участие на БСП, тя е добра основа на нашето законодателство. Много от недоволствата на хората (съзнателно подхранвани от определени политици, които разчитат на това, че малцина от обикновените избиратели са чели Конституцията) се дължат на проблеми, които не произтичат от нея (корупция, бюрокрация, крадливост и пр.). Не може всеки 20 години да си сменяме конституцита. Ако трябва,нека да се свика ВНС, което да поправи сегашната. Но трябва ясно и категорично да се знае,че така наречената Нова България едва ли ще се създаде по рецептата на РЗСи Яне Янев. Затова Съюзът на патриотичните сили „Защита” няма да подкрепи исканията за президентска република и други диктаторски пълномощия, а ще се бори за укрепване на ролята на българското Народно събрание. Съмнителна изглежда и идеята за референдумна демокрация, както я вижда РЗС. Що се отнася до образованието и националната идентичност, изцяло сме „за”!