Малко след Голямата промяна се пръкна един министър на просветата, който започна да внедрява в Якоруда и прочее селища с българи мюсюлмани, които си говорят български, “майчин” турски език, от който майките на тамошните дечица не знаеха и дума. Мислехме, че това е временна кретения, тактическо отстъпление за кефа на някои евентуални политически ортаци. Оказа се, че червеи продължават да гризат злощастното българско племе.

Така една от знаковите фигури на българската дипломация в миналото с ирония се отнасяше към безличната външна политика на България, която с пренебрежение гледа на българските национални интереси и с впечатляващо старание и упоритост отстоява интересите на външните сили, най-вече на големите държави.
Обезбългаряването напредвa
