18-10-2010 10:00 |

Гербова зала, “Дондуков” 2

Георги Първанов:

Уважаеми дами и господа,

В тежка икономическа криза сме, която не подмина и България, но икономическата криза не бива да е основание, не бива да е алиби за пренебрежение към българската наука и висше образование. Мисля, че едно от нещата, които дължим на нашите значими, признати в европейски и световен мащаб учени, е една такава скромна церемония за връчването на най-високите държавни отличия на част от утвърдени наши учени.

Днес имам удоволствието да наградя с най-високото държавно отличие академик Сгурев. Малко по-късно ще имам възможността да приветствам Федерацията на научно-техническите съюзи на нейното тържествено събрание. За мен това е един добър повод да припомня не само на вас и не толкова на вас, колкото на българското общество, че в лицето на акад. Сгурев награждаваме творческа личност с изключителен принос в изследванията по стратегически проблеми в областта на изкуствения интелект, информатиката и автоматиката. Своеобразен връх в неговите изследвания са тези около 30 патента и изобретения, които са вписани в Златната книга на българското патентно ведомство. Инициатор и ръководител на множество международни проекти, член на много престижни международни организации. Почти десетилетие ръководи Федерацията на научно-техническите съюзи – най-дълголетната и най-голямата творческа професионална организация у нас.

Радвам се, че имам честта да връча високото държавно отличие и на Александър Арабаджиев – представител на българската юридическа наука и практика с европейско признание. Като народен представител, като конституционен съдия той направи много, за да утвърди европейското право в българските условия и да отстои авторитета на българското право в Европа – нещо, което не е за пренебрегване. Като член на Европейската комисия по правата на човека в Страсбург, като участник в европейския конвент, като съдия в Съда на европейските общности в Люксембург той неуморно работи в полза на европейската интеграция, за спазване принципите и достиженията на европейското право.

С респект връчвам най-високото държавно отличие на професор Донка Петканова – именит учен с впечатляваща преподавателска дейност, с голям принос в изследванията на българската средновековна литература, на отражението й върху епохата на Възраждането, на връзката й с фолклора и другите християнски литератури. Нейната творческа работа, да припомня, е помогнала за създаването и утвърждаването на Катедрата по кирилометодиевистика на Софийския университет, чийто ръководител е от създаването й в продължение на много години.

Удостоеният с орден “Стара планина” – първа степен, професор Владко Панайотов е един от по-младите, но утвърдени български учени, работещ в област с голямо значение за българската икономика – минно дело и металургия. Под негово ръководство Филиалът по минно дело към Минно-геоложкия университет в Кърджали се превръща в стожер на образователната система в Родопите. Има дългогодишен професионален път с над 36 патента, бил е сред отговорниците по внедряването на нови технологии в едно от големите минни предприятия на България и Балканите. Тук си позволявам едно малко отклонение, за да предизвикам интереса на медиите. Преди пет години при моето посещение в Бразилия имах честта да представя разработка на професор Панайотов пред госпожа Дилма Русеф, тогава министър в правителството на президента Лула, надявам се -бъдещ президент. Тя наистина с интерес погледна на разработката на проф. Панайотов.

Награждаването на професор Кальо Донев е за неговия принос в изграждането и утвърждаването на Икономическия университет във Варна, който имах удоволствието да приветствам съвсем наскоро. И тук му е мястото да припомня, че професор Донев е човек, с чието име неразривно се свързва развитието на университета. Прекарал е целия си творчески, научен път там, бил е ректор от 1990 година досега с едно малко прекъсване, автор е на над 100 публикации, специализирал е в много страни, ще посоча САЩ, Испания и Русия. Важно е да се каже и това, че е първият председател на възстановената Търговско-индустриална камара на Варна. Той е съвсем близо до стопанската практика, нещо, за което апелираме всички ние – за една по-тясна връзка между науката и българската икономика.

Едва ли е необходимо да говоря много, да представям надълго доктор Петър Берон – български учен със сериозна научна кариера, с международно признание. Изследователският му път започва преди повече от четири десетилетия от студентската скамейка и продължава в Института по зоология при БАН. Автор е на стотици книги, очерци, статии в български и чуждестранни издания, на два тома от поредицата “Фауната на България”. Бил е дългогодишен директор на Националния природо-научен музей към БАН, носител на много български и чуждестранни отличия. Нека да припомня и неговата политическа и обществена дейност като член на Великото народно събрание и след това заместник-председател на обикновено Народно събрание.

За заслугите си в областта на образованието и науката и по случай неговата 80-годишнина орден “Св. св. Кирил и Методий” – първа степен, получава професор Николай Мартинов. Неговото име е неразривно свързано с българската Алма Матер – Софийският университет “Св. Климент Охридски”. От постъпването му като асистент през 1963 година в продължение на 40 години води основни лекционни курсове във Физическия факултет. Бил е ръководител на катедра, заместник-декан, заместник-ректор на университета, а през 1997 година изпълнява длъжността ректор. Има значителен принос за издигането качеството на българската наука и висшето образование, особено в качеството му на председател на Националната агенция за оценяване и акредитация в периода 1999-2004 година. Научните интереси на професор Мартинов са в области, в които неспециалистът би се затруднил да се позове без грешка на понятията, които той използва, какво остава да се дават преценки. Мисля обаче, че една от най-високите оценки на неговите научни трудове е дадена от световната научна общност не само с удостояването му с редица академични отличия, но и, подчертавам, с поканите от страна на Нобеловия комитет по физика за номиниране за Нобелова награда за 2001 и 2005 година.

Отново искам да подчертая, че това са кратки думи, за да можем да си припомним най-значимото, което тези няколко представители на българската духовност са направили в продължение на десетилетия.

Радвам се, че това награждаване става в навечерието на Деня на будителите, един от големите български празници. Подчертавам го, защото е особено важно да не допускаме в условията на икономическата, на финансовата криза да се разрасне и духовната, ценностната криза, която, за съжаление, ние допуснахме в условията на българския преход.

Още веднъж – честито на наградените!
Бъдете живи и здрави!

* * * *

Акад. Васил Сгурев:

Уважаеми господин Президент,
Уважаеми господин Министър,
Уважаеми господа депутати,
Уважаеми гости,

Слушайки краткото експозе, ми се струва, че всички, които днес бяха наградени, в една или друга степен с много труд са си извоювали правото да бъдат отбелязани сред многото други интелектуалци на България, които също са правили и правят много за нашата страна.

Независимо от това, че в момента страната ни има затруднения, аз съм сигурен, че ресурсът, който имат българските интелектуалци от различни професии, от различни сфери, ще е достатъчен и ще може да помогне на нашия народ не само да излезе от текущите затруднения, но и да завоюва в този глобализиращ се свят място, което подобава на една нация с 1300-годишна история.

Благодаря.