Гърците за пореден път на 4 февруари в Атина показаха, че имат непоколебима
воля да отстояват своите интереси, макар и крайно националистически, без да се
съобразяват с мнението на каквито и да било столици или централи. Те потвърдиха
многовековната практика в международните отношения, според която уважават се не
само силните, но и достойните държави на световната сцена. Гърция не е от големите и
силни страни, но винаги се е държала достойно.

Затова, макар и една от най-
критикуваните държави, тя е и сред най-уважаваните и ухажвани и то, както от
Вашингтон,Брюксел, Париж и Лондон, така и от Москва и Пекин. Няма държава в
Европа, която повече да е критикувала Вашингтон от Гърция, но и няма европейска
страна, която да е получавала повече американска помощ от Атина.
Ръководена изключително от собствения си интерес Гърция, макар и член на
НАТО,провежда една високо професионална, балансирана ,прагматична и строго
подчинена на гръцките интереси,дори и грубо националистически, външна политика. А
когато тези интереси са засегнати отвън, гръцките правителства, без колебание и без
изключение, са влизали в остри международни конфликти. Така например, споровете с
Турция по морската граница и някои острови са няколкократно прераствали в
предвоенно напрежение между двете държави, включително и готовност за военен
сблъсък.
Един от най-важните изводи от последния митинг в Атина е, не само неговата
многобройност, каквато вече е безпрецедентна за Европа, но и тесния контакт между
политически елит и общественост.Гръцките политици винаги са разчитали на нея. От
своя страна те са широко информирали обществеността за приоритетите на гръцката
външна политика, за начините и средствата за отстояване на националните цели и
идеали.Тази тясна връзка бе засвидетелствана от многобройните изявления на гръцки
граждани,участници в митинга, които единодушно считат Македония за исконна
гръцка земя и името й не може ,според тях, да бъде употребявано от Скопие.
Освен тясната връзка на политическия елит с гражданското общество от
десетилетия се наблюдава едно координирано взаимодействие на самите
политици,принадлежащи към различни партии или споделящи противоположни
убеждения или идеи.Не са рядкост и случаите, когато в интерес на Гърция управляващи
и опозиция се договарят за съвместни действия и общи изяви, насочени срещу външни
фактори, дори срещу ЕС или НАТО. Това вътрешнополитическо единство по ключови
външни направления и въпроси свидетелства за отговорността на политическия елит
към интересите на гръцката държава. Каквито и различия да имат гръцките партии в
сферата от вътрешнополитически, социално-икономически или военен характер, то във
външната политика техните позиции са единни. Именно, това единство на
политическите сили- от крайно десните до крайно левите, обяснява огромния брой
участници в митингите, защитаващи гръцките позиции по определени въпроси.

Както сега, така и в миналото, Гърция е ръководена от опитни и обиграни политици
и държавници, които провеждат една далновидна, успешна и изгодна за гръцката
държава външна политика. В резултат на това от водените през XX век пет войни
Гърция е на страната на победителите в четири от тях и успява да удвои територията си.
Високото си професионално ниво и особено чувството си за отговорност пред
собствения си народ и държава гръцкият ръководен екип показа в годините след
Втората световна война и особено след кръвопролитната гражданска война. Въпреки
многобройните жертви от двете страни и острата конфронтация сред гръцкото
общество, политическия елит на Гърция успя да постигне едно впечатляващо
национално помирение. Този исторически акт дава мощен тласък на националното
сплотяване, на политическия и социално-икономически просперитет на гръцката
държава. Милионните митинги провеждани в гръцката столица са очевидна
демонстрация на националното единство на гръцкия народ, макар и по един доста
спорен от историческа и юридическа гледна въпрос като например името
„Македония“.
Впрочем,имат ли право гърците да претендират за Македония като част от
гръцката държава.Историческите свидетелства и факти дават отговор на този въпрос.
До 1912 г. т.е. до Балканската война над 60 % от населението на Македония е с
българско национално съзнание. След разделянето й Гърция получава Вардарския дял
от около 32 хил.кв. км със 750 000 българско население, Сърбия заграбва 25 хил. кв.км
със 1 200 000 българи, а на България са отстъпени само 8 хил. кв.км с население от
около 270 000 души. Веднага след Първата световна война българите в Егейска
Македония стават славяногласни елини,т.е. гърци, а българите от Вардарска
Македония – в „прави сърби“. Наред с промяната на националността и имената върху
българското население от Егейска и Вардарска Македония се упражнява брутален
терор и са избити десетки хиляди с цел сломяване на българското национално
съзнание.
След Втората световна война бруталната политика на обезбългаряване на Егейска и
Вардарска Македония продължи, като жертвите надхвърлят десетки хиляди. Поради
огромната съпротива на българското население, останало в границите на Югославия
срещу посърбяването, Белград е принуден да наложи македонизма като по-ефикасна
форма за смазване на българския дух във Вардарска Македония.
Кратките исторически бележки категорично опровергават правото на Гърция да си
присвоява и обявява Македония като древна гръцка земя.
Освен констатациите и оценките на гръцката външна политика и на
националистическите нагласи на гръцкото общество спорът между Атина и Скопие за
името „ Македония“ е повод да се хвърли поглед и върху българската външна
политика. Колкото и тревожно да звучи, тя е доста по-различна, а в някои отношения и
противоположна на тази, която провежда Гърция.
Факт е, че през последното столетие България е ръководена от едни от най-
посредствените, най-сервилните и продажни политици в Европа. Резултатът от тяхната
външна политика е смразяващ.Три последователно загубени големи войни, с огромни
човешки, материални и териториални загуби. Случай без аналог в европейската
история. А тази бездарна антинационална политика нанася тежки поражения върху
българското национално съзнание и достойнство.
Българските политици провокират най-продължителната гражданска война сред
българския народ, която налага дълбока разделителна линия сред обществото. Дори и
през последните години българската политическа прослойка / не казвам „ политически
елит“, защото през последното столетие такъв в България не съществува/ вместо да
полага усилия да търси възможности за национално помирение използва и дори
подклажда конфронтацията, като най-ефикасно средство за налагане в политиката и
спечелване на властта .
Българската външна политика почти винаги е била сфера табу за широката
общественост, защото на нея управляващите са гледали не като сфера на отстояване на
интересите на България, а като средство с външна помощ и благословия да се доберат
до властови позиции и постове. Затова българите, дори голяма част от политиците ,не
познават важни страни от най- новата българска история. Те не познават дори и
възникването, развитието и състоянието на Македонския въпрос. Затова, ако някой
инициатор реши да свика митинг в подкрепа на българската позиция по Македония, то
не един милион, а и хиляда човека няма да се съберат.
Маломерието на голяма част от българските политици е очевидно, а
дребнотемието е смисълът на тяхното съществуване.Тях не ги вълнуват
песимистичните прогнози за бъдещето на българския народ, а са се захванали да
фалшифицират миналото и да идеологизират настоящето.Те се интересуват не от това,
което е в интерес на българската държава, а как по-добре да угодят на външни сили.
Всъщност и това е най-голямата разлика между българската политическа прослойка и
политическия елит на Гърция.

06.02.2018 г. доц. д-р Йордан Величков