Това е категоричен извод, направен от авторитетни научни изследвания и потвърден от многобройни примери от световната политическа история. Човек , който е поставен в нови условия и място на живот в продължение на повече от 9-10 години , не само напълно се адаптира към тях, но и остро реагира срещу всеки опит те да бъдат променени. Това особено е характерно за лица , заемащи високи властови позиции. Те се срастват с властта, а тя от своя страна рязко променя поведението и дори психиката им , превръщайки ги в параноици или в по-тежко душевно болни същества. Затова , като най-сполучлива мярка срещу т.нар. властови синдром е безалтернативното прилагане на двата мандата за държавните глави-по 4 или 5 години единия.

Поведението на Ердоган е ярко доказателство за видимите промени на психиката на една дълго властваща персона. Тя става крайно чувствителна , неадекватно избухлива и особено агресивна и опасна за околните. Упоритостта , с която настоява за връщането на смъртното наказание в Турция показва, че процеса на душевна деградация на Ердоган е факт.Разбира се , изказването на турския президент е само част от един добре разработен и последователно провеждан през последните години агресивен външнополитически курс на Анкара към Европа и особено срещу България.

Той включва фалшифициране на българската история и грубо подменяне на фактите за чудовищните поражения от турското робство върху поробените народи, включително българския. Непрекъсната , безпрецедентна по наглост и мащаби груба намеса във вътрешните работи на България чрез държавни и религиозни емисари, стигаща до формиране на протурска сепаратистка партия -ДОСТ.Трябва да се има предвид , че антибългарската политика на Анкара не започва с Ердоган. Той , разбира се, я превежда по най-безцеремонен и брутален начин , но тя датира от края на Втората световна война. През целия период на Студената война Турция саботира изселническите спогодби, стремейки се да задържи турското население в България , защото на него гледа като на пета колона. Наред с това , Анкара разгръща огромна разузнавателна дейност на българска територия , която е без аналог в историята на Балканите.

От близо 600 -те осъдени за шпионаж 80% са работели за турските служби.Очевидно ,враждебното поведение на Турция налага коренна промяна на политиката на българската страна към Анкара. В лицето на югоизточния ни съсед българския народ има , не съюзник ,а заклет враг , готов да търси исторически реванш чрез възстановяване на границите на Османската империя и ликвидиране на българския етнос. Инициатор на това смразяващо намерение не е луд турски националист от някоя анадолска кръчма , а министър от управляващата партия. А създаването на една единна нация ,според него -турската , предрешава съдбата на българите , като им се предлагат два варианта – потурчване или ятаган.

Дали този зловещ сценарий ще сработи или ще бъде осуетен , зависи не от турската страна , а от управляващите българската държава.

24.03.2017г. доц. д-р Йордан Величков
Гр. София