Опитният европейски елит бе заменен с американски протежета
Доц. Йордан Величков: Най-мащабната провокация на глобалистите бе кризата в Украйна
2881 | 24 окт. 2017 | 14:26
Прекратяването на съществуването на СССР и разпускането на Варшавския договор рязко променя съотношението на силите в Европа и света в полза на САЩ. Но вместо драстично съкращаване, военният бюджет на Щатите нараства от 500 на 750 милиарда долара.

Доц. д-р Йордан Величков

Американският президент ген. Айзенхауер като голям военен авторитет отчита, че през втората половина на 50-те години на XX век войната е най-неприемливото средство за решаване на конфронтациите САЩ-СССР. Затова той категорично се противопоставя на крайните екстремисти в Конгреса и извън него за увеличаване на средствата за отбрана от 40 на 48 милиарда долара. Нещо повече – по време на своето управление той не позволява военният бюджет да надхвърли 40 милиарда долара. Сигурността, според него, не може да бъде гарантирана чрез надпревара във въоръжаването, защото колкото повече една страна отделя средства за оръжие, толкова по-уязвима става тя от противника, който също трупа оръжие.

През януари 1961 г. в прощалното си президентско слово  генералът подчертава, че американските ценности са застрашени от едно ново явление за Америка – „свързването на огромната военна институция (Пентагона) с голямата оръжейна индустрия. Това явление упражнява тотално влияние в страната. То се чувства във всеки град, всяка служба, всяко министерство на федералното правителство. Всяко американско правителство трябва да се пази от налагането на неоправдано влияние на военно- промишления комплекс.“
Невероятен политически усет на един голям военен и държавник.

Следващите американски президенти Кенеди, Джонсън и Рейгън не само не се съобразяват с предупрежденията на Айзенхауер, но налагат най-голямата в историята на човечеството надпревара във въоръженията, като средствата за отбрана в края на 80-те години на XX в. нарастват на 500 милиарда долара. Това утвърждава военната индустрия на САЩ не само като водеща сфера на американската икономика, но и като незаобиколим фактор във външната политика на страната.
Прекратяването на съществуването на СССР и разпускането на Варшавския договор рязко променя съотношението на силите в Европа и света в полза на САЩ. Променената геополитическа обстановка налага според известни политически анализатори и политици, включително и американски, коренна промяна на характера, целите и задачите пред външната политика на Съединените щати. Първият сериозен ход, който се очаква от Вашингтон, е рязко съкращаване на средствата за отбрана и разпускане на НАТО.

Надеждите на международната общност за промяна на външно политическия курс на САЩ, съобразен с новите реалности в света, се оказват напразни. Вместо драстично съкращаване на военния бюджет, той нараства от 500 на 750 милиарда долара. Вместо разпускане на НАТО се предприема линия на неговото разширяване на изток. Курсът за запазване на лидерската роля на САЩ върху огромна част от планетата е заменен с амбицията за американски хегемонизъм над човечеството.
За реализиране на този нов курс, известен вече като курс на глобалистите, чийто най-ярки представители са средите, свързани с оръжейната индустрия, военното и външно ведомство на САЩ, трябва да бъдат преодолени всички възможни пречки. Това са преди всичко Европа и Русия.

Без подкрепата на страните от европейския континент абсолютно световно лидерство на глобалистите, главно от Вашингтон, е обречено на неуспех. Затова те хвърлят огромни финансови и кадрови средства за подмяна на европейския опитен и достоен европейски ръководен екип със слаби, безлични и зависими американски протежета. Днес тези персони безусловно подкрепят линията на глобализма, включваща санкции срещу Русия, участие във военни акции и „миротворителни“ операции, приемане на огромни бежански  потоци без дори да споменат провокаторите на това миграционно бедствие, участие в мащабни военни учения, чиято цел е провокиране на Русия и пласиране на оръжие, произвеждано от глобалистите.

Руският фактор, разполагащ с ракетно ядрена мощ, равностойна на американската, е далеч по-смущаващ. Опитът за разчленяването на изпадналата в анархия Русия по време на управлението на Елцин се проваля. Неуспешно завършват и усилията за налагане на американското военно превъзходство над Москва.

След провала на тези опити глобалистите, сред които особено активен е Джордж Сорос, променят антируския си подход. Наред с разширяването на НАТО до границите с Русия, се подклаждат огнища на напрежение, на междуетнически и религиозни конфликти на границата на Руската федерация или в самата нея. Най-мащабната провокация срещу Москва, финансирана и режисирана от глобалистите, е кризата в Украйна, което трайно дестабилизира обстановката в региона и нанесе сериозен удар преди всичко върху отношенията Русия – ЕС.

Грубата намеса на американските войнстващи глобалистични  среди в Украйна е безспорно доказателство, че за свръхамбициите им да се наложат като хегемон на света, не са пречка диктаторските режими, крайните ислямистки организации или неофашистите. Пречката е Русия.

Само преди няколко месеца шефът на британското разузнаване (МИ6) Джон Скарлет, разкри пред „Гардиън“ потресаващ план на Вашингтон и Лондон за „дестабилизиране“ на Русия.
Очевидно, най-сериозната пречка пред глобалистите са националните държави. А Русия е най-силната от тях. Нейният разгром в решаваща степен ще улесни обезличаването на останалите национални държави в Европа и света. А това означава триумф за военно-индустриалната и срасналата се с нея политико-олигархична прослойка в САЩ и извън тях.

Реалната заплаха от мащабното настъпление на глобализма рязко промени нагласата на огромна част от американските избиратели, които предпочетоха неопитния в политиката Тръмп пред кандидата за президент на войнстващата прослойка в САЩ. Безпрецедентната по мащаби, острота и арогантност пропаганда на глобалистите срещу новоизбрания президент показва не само огромния финансов и медиен ресурс, но и решимостта безкомпромисно да продължат курса към хегемонизъм.
Световната общественост, сред която видни политици, учени, политически анализатори с тревога констатират, че САЩ,  които две столетия бяха пример на демокрацията и гарант на международната сигурност, през последнните почти три десетилетия позволиха доминацията във вътрешната и външна политика на най-войнстващите елементи във Вашингтон.

Поредицата от военни конфликти, войни и огнища на напрежение, провокирани от тях, свидетелстват, че американската външна политика, провеждана под стриктен техен контрол се превръща в тревожен фактор, дестабилизиращ международната обстановка и очертаващ се като все по-сериозна заплаха за световния мир и сигурност.
Този фактор може да бъде спрян както от среди в самите Съединени щати, които смятат, че и тяхната страна е застрашена от глобалистите, така и от Европа. При условие, разбира се, че тя се освободи от наложената й американска тоест, глобалистка зависимост.

Статията, която публикуваме, е доклад, изнесен в рамките на конференцията „Сигурността на Република България в многополюсен свят”, която се проведе на 23 октомври в УНСС. Организатори на събитието са Национална Асоциация „Сигурност“ и Гражданско Сдружение Международна организация за реална алтернатива. Заглавието е на Епицентър.