Председател - Петър Берон

Петър Берон

   Петър Кирилов Берон е роден в София на 14 март 1940 г. Потомък е на Стефан Берон (основател през 1869 г. на Българското книжовно дружество, преобразувано през 1911 г. в БАН) и Васил Хаджистоянов Берон,
подписали Търновската конституция, също и на учения енциклопедист Петър Берон, автор на първия български буквар – „Рибен буквар“. Сега е пенсионер, но има кабинет в Природонаучния музей. Стана почетен професор и доктор на науките.
Български зоолог и биоспелеолог, изследовател на над 700 пещери и откривател на нови животински видове. Директор на Националния природонаучен музей при Българска академия на науките от декември 1993 до 11 юли 2005 г.
Председател на Българската федерация по спелеология от 1985 г.
Народен представител в 7 Велико народно събрание и 40 Народно събрание, заместник-председател на 40-о Народно събрание.
На Президентските избори в България през 1992 е кандидат за вицепрезидент, а през 2001 и 2006 г. е кандидат за президент.
Д-р Берон влиза в политическия живот на страната като един от основателите на Независимо сдружение „Екогласност“. Дейността му като политик е разнообразна и свързана с различни формациии:
 Секретар е на Съюза на демократичните сили от 7 декември 1989 г. до август 1990 г. [1]
 Председател е на Националния координационен съвет (НКС) на СДС от август до
декември 1990 г.
 Участник е в Националната кръгла маса през 1990 г.
 През юни 1990 г. е избран за народен представител от СДС в 7 Велико народно
събрание. Подписва новата Конституция на Република България. Напуска СДС
през 1991 г.
 Заместник-председател е на Съюза на патриотичните сили „Защита“до
избирането му на 1 февруари 2020 г за Председател на партията.
 Депутат е от София-окръг в 40 Народно събрание в парламентарна група на Коалиция Атака.
 Избран е за заместник-председател на 40 Народно събрание.
 Напуска парламентарната група на коалиция „Атака“ на 3 октомври 2006 г.

 

 

         

Председател - Николай Захариев (до 02.2020 г.)

zahariev

 

 

Роден през 1943 г. в гр.Радомир. Публицист, дългогодишен обществен деятел. Един от създателите и собственик на книгоиздателство "Парабола" и Свободната академия за   изобразително изкуство "Жул Паскин".Активен участник в движението "Социална солидарност", което организира протестите на българските пенсионери за защита на техните социални права и за спиране настъплението на олигархията .Председател на Съюза на патриотичните сили "ЗАЩИТА".

 

 

Почетен председател - Йордан Величков

 

Йордан  Величков

Доц. д-р Йордан Величков е роден на 10 януари 1940 в с. Кондофрей, България. Завършил право в Софийския университет, работил няколко години в следствието и повече в прокуратурата. Завършил дипломатическата академия в Москва, специализирал в Лондон. 24 години работи в дипломацията. Владее английски; руски; сърбо-хърватски; френски. Влиза в 40-ото НС от коалиция "Атака", в която е броени дни - от 13.07.2005 до 29.07.2005. След напускането до сега е независим депутат.

- Г-н Величков, как ще коментирате последните предислокации в парламента? Обособяват се нови групи, а някои ваши колеги просто се преместват в други.

- Като резултат от прибързани предизборни коалиции, водени от целта да се влезе на всяка цена във властта. Втората причина за протичащата дислокация в парламента е стремежът на някои партии и лица да оцелеят на политическата сцена. Това би било нормално, ако се прави в името на обединяването на близки политически платформи и идеи. Когато обаче довчерашни непримирими противници, които от години изливат потоци от хули и клевети едни срещу други днес се прегръщат и коалират е, меко казано, политическа проституция.- Очаквате ли сериозно дясно обединение преди парламентарните избори?

 

- Не изключвам, макар и да е малко вероятно. Нуждата от обединение на автентичната десница е безспорно необходимо. Най-голямата пречка срещу подобно обединение са болезнените вождистки амбиции и различните икономически интереси.

 

- Каква е вашата оценка за приетия бюджет 2009?

 

- Винаги от един бюджет може да се иска повече, както и претенциите за повече средства са по-големи от реалните финансови възможности. Вносителите на проектобюджета трябваше да отчетат практиката на държавите, минали през подобни кризи. А това означава да се даде приоритет на инфраструктурните проекти, с което се ограничава и безработицата. Да се увеличат средствата за образование и наука, където възвращаемостта и многократно по-голяма от всяка друга област. Наред с всичко това, особено важно е във време на криза рязко да се ограничат разходите за администрацията.

 

- Трябва ли да се промени изборното законодателство и необходимо ли е въвеждането на мажоритарен елемент?

 

- Категорично да! Крайно време е за радикална промяна на изборното законодателство, което трябва да ограничи и санкционира фалшифицирането на изборите, подменящо вота на избирателите. А мажоритарният вот е необходим, не само защото ще подложи влизането в НС на по-качествени в професионално и морално отношение, но и по-независими народни представители. Днес депутатите, особено от големите партии, се ръководят не толкова от интересите на избирателите си, а стриктно изпълняват волята и указанията на партийните ръководства.

 

- Съюзът на патриотичните сили, на който сте председател, навършва 10 години от създаването си. Какво наложи появата му на политическата сцена?

 

- Създаването на СПС "Защита" бе провокирано от тогавашната обстановка в България. "Архитектите" на прехода заложиха един от най-престъпните му модели. За по-малко от десетилетие България бе подложена на такъв грабеж и разруха, каквито не е изживявала дори след катастрофалните войни, които загуби през ХХ-ти век. Провалите на първите леви и десни управления убедително доказаха вредата от двуполюсния модел и необходимостта от неговото разчупване с помощта на патриотичната кауза.

 

Едно от най-тежките поражения, причинено от извършителите на криминалния преход, е острата конфронтация, която умело и целенасочено се налага в обществото. Принципът "Разделяй и владей", съчетан с поощряваната мащабна престъпност, дело на отлично организираните силови групировки, трябваше да всее страх и да парализира волята на редовите български граждани за съпротива. И така за безпрецедентно кратък срок над 90 % от българския народ обедня, а по-малко от 1-2 % станаха милионери.

 

- Процесите на ограбване продължиха с години, на безценица бяха приватизирани обекти за десетки милиарди. Какъв е тогава ефектът от работата на партии, които си поставят цели като тези на "Защита"?

 

- Положителният ефект не е толкова голям, колкото може би са били очакванията на част от обществото. Това е така, защото нищо по-трудно няма от това не да се учреди, а да се утвърди една партия като влиятелен фактор в политическия живот. Освен убедителна идея са необходими още много пари и мощна медийна подкрепа, с каквито "Защита" не разполагаше. Освен това като патриотична формация тя бе посрещана враждебно още с появата й. Силните на деня, т. е. управлението на Иван Костов, подложи на наблюдение и преследване някои от членовете й, а среди от БСП се опитаха да я дестабилизират чрез агент-провокатори. Впрочем патриотизмът винаги е тревожел спокойствието на управляващите в цялата нова 130-годишна история. Закърмена с нихилизъм, българската политическа върхушка винаги е виждала в лицето на патриотизма и патриотичните партии не само враг, а и най-сериозна заплаха за собственото си оцеляване на политическата сцена.

 

- Как успяхте да привлечете не само известни личности, но и хора с доста различни биографии?

 

- С нашето отговорно отношение и към съдбата на България. Когато една държава е в тежка криза, застрашаваща сериозно дори нейното бъдеще, единственият спасителен път е не дребната патризанщина, а националното сплотяване и търсене на възможно най-широки политически и идеологически компромиси. Пример в това отношение дават и редица европейски държави. Градивното, антиконфронтационното, но и безкомпромисно към престъпниците поведение е факторът, който привлече в "Защита" хора от всички слоеве, възрасти и с различни убеждения. Членуването, например на генералите Борис Вакавлиев, Георги Каракачанов, Любен Добрев и на ръководителите и основателите на СДС Петър Берон, Николай Слатински и д-р Йордан Тодоров в една партия убедително доказват, че над всичко са не партийните, а интересите на държавата и нацията. Това е и едно от най-големите достойнства на "Защита".

 

- Как виждате бъдещето на тази партия?

 

- Да продължи по пътя, по който тръгна преди 10 години!

 

- А как ще участвате в предстоящите парламентарни избори? Сами или в коалиция?

 

- Три са партиите в България, които са в състояние да преодолеят избирателната бариера от 4 %. Всички други, ако искат да участват в следващия парламент, трябва да търсят коалиционно участие. Впрочем, неслучайно в момента сред много парламентарни и извънпарламентарни партии тече трескава политическа дейност и разговори за коалиране. "Защита" също е един от активно търсените политически субекти за коалиционен партньор. Становището на ръководството е, че обществото има нужда от изграждането на една сериозна патриотична коалиция, която би могла да бъде коректив на управлението на едно ляво или дясно правителство. В това отношение са насочени нашите усилия. Само такава формация е в състояние да наложи професионализма като критерии в управлението и ограничи до минимум престъпността и корупцията. Това трябва да бъде и единствената сила, която да потърси отговорност на оная престъпна прослойка, която не само ограби България, но и дискредитира името й. Само такава коалиция е в състояние да спре мутризацията на страната ни.